Основатели на читалището са родолюбиви българи и местни учители и най-вече Димитър Янакиев Бисеров, пристигнал от гр. Дупница като учител в Горна Джумая, през 1863г. който е един от основателите на дупнишкото читалище, основано през 1858г.-само 8 години преди нашето читалище.

Първоначално читалището се помещавало в тогавашното светско училище в града, намиращо се в кв.”Вароша” в близост до черквата и се е състояло от две класни стаи.
На една от стаите в празнични дни и вечерно време е стоял надписа “Училище за възрастни”
 

Популярно и обичано от хората е било неделното училище към читалището и това съвсем не е случайно. В спомените си Арсени Костенцев пише: ”Наредихме тогава празнично училище за неграмотните и така много майстори и чираци се научиха да четат и пишат”.
След бурните години на Илинденското въстание и Балканската война читалището активизира своята дейност. Непосредствено след Освобождението на града от турско робство през 1912г. Читалището се премества в сградата на централната турска джамия, намираща се на това място, където се намира читалището днес.
Тази сграда става център на всички културни и обществено-политически прояви в града.

С основаването на читалището се създава и читалищната библиотека. В бр.27 на вестник “Право”от 21 август 1870г.може да се прочете, че читалището в Горна Джумая благодари на Рилския и Зографския манастири за подарените от тях книги. Това е доказателство и за съществуването по това време на читалищната библиотека.
През 1898г. от населението на града са събрани 300 гроша за обзавеждането на читалищната библиотека. През 1914г. Иван Цонев дарява три библиотечни шкафа с 400 тома книги, с което библиотеката значително се обогатява и към 1923г. достига 16 000 тома книги.

Днес библиотеката разполага със 133 хил. тома книги и има един от най богатите книжни фондове. Тук се пазят старинни и старопечатни книги и ръкописи, както и много друга ценна литература. Библиотеката разполага със заемна и читалня в централната читалищна сграда и 5 филиални библиотеки в кварталите на Благоевград. От 2000г. започва автоматизацията на библиотечния фонд с въвеждането на електронен библиотечен каталог. Библиотеката работи с 1300 читателя на година. Културната дейност на библиотеката е разнообразна и богата. Многобройни са срещите с писатели, изложби, презентации за годишнини, радиопредавания и участия в TV предавания   по повод бележити годишнини и събития от културния и традиционен календар.

През 1916г. се създава и първата театрална трупа към читалище Благоевград, която в последствие дава началото на днешния Драматичен театър ”Н. Й.Вапцаров” в Благоевград.

През 1923г. в читалището се основава първия светски хоров състав, предшественик на хор “Македонска песен” като пръв диригент на хора до 1928г. е Василий Иванович Соловьов - руски емигрант.Днес Смесен хор „Ален мак” при народно читалище„НИКОЛА Й. ВАПЦАРОВ-1866” – БЛАГОЕВГРАД е носител на орден “Св .Св. Кирил и Методий” І-ва степен“Златна лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, „Златен плакет” на Българския хоров съюз, член е на Българския хоров съюз и на Европейския хоров съюз “Europa cantat”.Главен диригент на хора е Христо Велев и диригент Йоланта Лазарова.Тази година хорът ще отбележи своята 90 годишнина.

През 1926г. с дарения и труд от населението на същото място, където се намира читалището сега се построява нова, модерна за времето си сграда с киносалон и сцена с много по-добри условия за работа на самодейните колективи.До 1932г.се прави и пристройката на днешната библиотека /кръглата част на читалището/, която се запазва и след реконструкцията на сградата-1986г./документирано в снимки./

През м. февруари на 1932г. в сладкарница “Кокиче” на Горна Джумая се събират 8 ентусиазирани младежи-китаристи и мандолинисти и поставят началото на една малка оркестрова група към читалище Благоевград, на която е съдено да извърви дълъг път и да мине през много изпитания, но да оцелее да наши дни. Инициатори на групата са Асен Тасев и Моис Аврамов, към които се присъединяват Владимир Левков, Минчо Тодоров, Иван Дерменджиев, Таско Тасев и др.Тази малка група от ентусиазирани изпълнители и оркестранти поставят началото на Китаро-мандолинен оркестър ”Пирински звуци”към читалището./документирано в снимки./Диригент на оркестъра е Петьо Кръстев.

През 1946г. към читалището се изгражда литературен кръжок с 60 души участници-гимназисти и курсисти. Дейността на кръжока се развива по две направления:от една страна изнасяне на беседи по литературно-теоретични въпроси, от друга – обсъждане на лични произведения.
През последните  години вече като Литературен салон „Огнище” успя да се наложи като активна и престижна формация не само в Читалището, но и в областта. Вече 5 години се провежда националният литературен конкурс, посветен на патрона на читалището  Никола Вапцаров и на него се отзовават писатели, поети и литературоведи от цялата страна. Бяха издадени юбилейните сборници:”Съкровено огнище”- сборник -1, посветен на 140 годишнината от основаването на читалището, излязъл през 2006г.,юбилеен сборник ”100 години от рождението на патрона на читалището-Н.Вапцаров –излязъл през 2009г., сборник-2 за литература и изкуство”Огнище”-излязъл през 2010 година. и издание за    литература, изкуство и култура,излязъл през 2011 година,посветен на 145 годишнина от основаването на читалището.Вече е готов и последния литературен сборник,посветен на патрона на читалището,който ще излезе след броени дни./Виж снимковия материал/ .
С Указ на Президиума на народното събрание на НРБ № 773 от през 1964г. читалище Благоевград е наградено с орден ”Св. св. Кирил и Методий” - І-ва степен.
През 1953г.читалището се обявява за “ОБРАЗЦОВО”. Същата година по повод посмъртното присъждане на Международната награда за мир на поета Н. Й. Вапцаров читалището е именувано на негово име.
През 1992г.започва провеждането на Международен конкурс за млади пианисти ”Нашите деца свирят Бах”. По идея на част от преподавателите в ДМШ и с ентусиазираната си работа ежегодно до 1998г. читалището провежда седем издания на конкурса. Неговото прекратяване се дължи на липсата на финансови възможности от страна на читалището.
Независимо от превратностите в сферата на читалищната дейност в областта на читалищната самодейност се забелязва една стабилност и постоянен организационен живот.

Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1866"-гр. Благоевград  е най-голямото в Югозападна България. То е самоуправляваща се българска културно-просветна организация и се изгражда върху принципите на демократизма и доброволността. Мисията на Читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1866" гр. Благоевград е да задоволи потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност, запазване  обичаите и традициите на българския народ,  най- вече местните  традиции и обичаи.
Художествените колективи към читалището участват активно в провеждането на всички по големи инициативи от национален, международен и общински характер и тяхното участие е осезателно.

Днес в читалището работят 10 самодейни художествени колективи с над 360 участника, от които два “представителни” колектива - Представителен смесен хор “Ален мак” и Представителен Китаро-мандолинен оркестър ”Пирински звуци” .Освен тях в читалището работят  Градски детски хор с диригент проф.д-р Христо Кротев  и хор майстор  и пианист д-р Николина Кротева., Мажоретен състав с ръководител Даниела Маникатова,, Фолклорна група с ръководител Маргарита Петрова, Формация за  македонски песни-„Джумайчета” с ръководител Иван Кацарски, Литературен салон ”Огнище” с Младежка литературна формация с ръководител Красимира Кацарска,Група за стари Градски песни с ръководител  Валентин Георгиев,Клуб ”Негатив+” с ръководител Емил Панделов и Клуб ”Народната памет”.

През м. март на 1954г. към читалището се основава и активно работи до днес Детска музикална школа. От самото създаване в Школата са записани 100 деца, които се обучават в класове по цигулка,акордеон,пиано,чело и цугтромбон. С амбициозната си и прецизна работа Детската музикална школа извоюва голям авторитет в Благоевград, разкриват се нови класове по орган /единствен в града и региона/, китара, мандолина, ударни инструменти, народно пеене, солфеж и др

Детската музикална школа към читалището е извоювала своето място в културния живот на Благоевград.Няма по голямо тържество или културно събитие, пред което малките възпитаници на школата да не трогват слушателите със своите прекрасни изпълнения.

Днес читалището далеч не е единственото културно средище в Благоевград. Но неговата дейност е все така значима и с всяка година се обогатява и усъвършенства. Народно читалище “Н. Вапцаров-1866” е ревностен пазител и разпространител на възрожденските традиции. То има най- големи заслуги в издирването, популяризирането и съхранението на автентичния фолклор- народни обичаи, песни, предания и легенди и др. Някогашното”Училище за възрастни” днес е истински притегателен културен център на благоевградчани от всички възрасти.

Неограничени възможности за многостранна културна дейност създава неговата богата материална база. Читалище Благоевград разполага със зрителна зала с концертен орган с 250 седящи места, камерни зали за 100 и 150 места,репетиционни зали,кабинети,фоайета с голяма изложбена площ,Клуб на читалищните дейци със 70 места и др./Виж сн.материал/

Добрата материална база на обновената читалищна сграда и ентусиазма на читалищните работници създават реални предпоставки за разгръщане на богата културно-масова и културно-просветна дейност за превръщането му в истинско съвременен културен център.